Скъпа Алиса,
Официалната ми съквартирантка има гаджето си, което живее с нея, което е положението от две години и половина без реални проблеми. Той е много дружелюбен, уважителен и услужлив и по същество е третият ни и неофициален съквартирант. Понякога обаче те влизат в двойка битки и това често завършва с това, че тя крещи с пълни дробове към него поне 10 минути наведнъж.
Той идва и си отива, но понякога тези спорове могат да продължат със седмици и няма измъкване от ежедневния шквал от крясъци и викове. Дори мога да го чуя горе през слушалки с шумопотискане. Въпреки че той не крещи обратно, аз все още се разстройвам, когато това се случи, след като израснах в домакинство, където викането и словесното насилие не бяха необичайни.
Част от проблема е, че тя преминава през емоционално нестабилно време в живота си, до голяма степен поради промяна на лекарствата. Искам да разбирам това, но също така искам да имам спокойна домашна обстановка. Как да говоря с нея за това, без да я карам да се чувства зле за състоянието си?
На Ваше разположение,
Болки в ушите
Скъпи болки в ушите,
Звучи сякаш не само сте толерирали, но и се радвахте, че гаджето на съквартиранта ви е трети съквартирант през последните няколко години и съм облекчен, че ситуацията като цяло се развива. Но това, което не се получава и това, което не трябва да търпите, е да бъдете изложени на вика на съквартиранта.
Трябва да поговорите с нея, внасяйки състрадание към настоящата й емоционална треперене, за да обясните, че нейните изблици имат ефект върху вас: че ви стресират и ви карат да се чувствате неудобно в собствения си дом. Звучите като лек човек, но недостатъкът на тази черта на личността е, че вашето съгласие и мълчание могат да бъдат сбъркани с примирение или дори удовлетворение от статуквото. Дори и съквартирантът ви да не промени поведението си след разговора ви, поне сте говорили.
Любов,
Алиса
p.s. Читатели, живяли ли сте някога с двойка и сте се занимавали с техните аргументи? Как се справихте?
